Тарла не е човек.
Тя няма биография, нито дипломи и сертификати.
Не е герой, нито легенда.
Тарла е поглед — окуражаващ и разбиращ, понякога игрив, понякога ироничен.
Поглед, който не те съди, а те подтиква да се вгледаш по‑дълбоко.
Тарла е женското начало в живота — плодородието, което ражда земята; предметите, които създават ръцете; смисълът, който се ражда от мисълта в тишината на провинциалното време.
Тарла е творецът в нас — тихият, но несломим вътрешен глас, който знае кога да мълчи и кога да говори.
Тарла е и бунтарят в нас.
Тя не крещи и не троши.
Тя ни предизвиква да преосмислим вътрешната си свобода — и ни дава кураж да я живеем.