Върви Детето по своята пътечка. Вижда нещо странно, захвърлено в прахта край междата. Първо го поглежда предпазливо отдалеч. Прилича му на стара, овехтяла кутия — от онези, дето възрастните пренасят всякакви важни неща.
(още…)Категория: Небивалици в чекмедже

Небивалицата не е измислица.
Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот.
А нейните героите живеят във всеки от нас.

-
Суматохата и Простотията
(По Йордан Радичков)
Едно време суматохата се срещаше доста често по нашите земи — точно както свраките по оголените клони на брястовете.
(още…)
Живееше на малки, несръчни групи. Раждаше само по едно малко на година и го кърмеше дълго – цели шест месеца.
Чуваше го докато заякне и се научи само да прескача плетищата за да се бърка в разговора под асмата.
Носеше хаос, но в тази топла и сочна бъркотия уморените и нещастни търсачи на Смисъл намираха утеха. -
Разказ за подрязаните крила… и за надеждата
Това е разказ за Детето в нас — малкото, ококорено същество, което още вярва, че калта може да стане крило.
За Мунчо в нас, който ни напомня, че въображението е по‑силно от шаблоните и че полетът започва много преди крилото да порасне.Това е пътека през хората — онези, които ни подрязват, и онези, които ни окриляват. И ние сами трябва да разберем кое от двете ни прави истински.
(още…) -
Как Мунчо брои до десет
Кога уличният шум приижда срещу теб като порой и хората почнат да ти викат, да ти искат думи или да ти вменяват дългове, дето не си ги заемал — не бързай да им отговаряш.
Спри за миг.
(още…)
Затвори устата си.
И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята. -
Притча за Мунчо, Тарла и Гората
Казват, че дълбоко в Гората има място, където времето не тече като река, а стои неподвижно като езеро.
(още…)
Там живее Тарла — не човек, а поглед.
Поглед, който вижда всичко:
и корените под земята,
и птиците над върховете,
и мислите на хората, които минават през живота си като през гъста мъгла. -
Пътеката към Мунчо
Пет дребни случки, които селото подминава, но Гората помни
В Сократово Мунчо не се появява с фанфари.
Не влиза в живота на хората с големи думи, нито с големи дела.
Той просто си е там — като старата чешма на мегдана, като голямата върба край реката, като вечно лаещото куче на съседа.И ако човек тръгне по пътеката през селото, ще го види пет пъти — всеки път различен, всеки път същият.
(още…) -
За небивалиците
Защо небивалица
Небивалицата не е измислица.
Тя е онова странно, абсурдно, неправдоподобно парче живот, което не може да бъде разказано от първо лице, но е толкова истинско, че ни хваща за гърлото.
(още…)
Нещо, което не се е случило, но бихме искали да се беше случило.
Или нещо, което се е случило, но светът не знае как да го побере. -
Тина (Пролог)
Това е Тина.
Неотдавна прехвърлила петдесетте.
Отчаяна съпруга.
Майка на тийнейджър, чийто живот иска да управлява за негово добро. Домакиня – в най-хлабавия смисъл на думата.Живее с емисиите новини, турските сериали и промоциите по магазините.
(още…)
Продължава да харесва нескончаеми любовни сериали, тип „Дързост и красота“.
Не чете книги, защото „няма време“. -
Старецът и Гората
🜂 Врата 1: Прологът
Подсказки за онзи, който влиза в Гората
„Старецът и Гората“ е разказ, който не се чете — той се преживява.
Това е история за човек, който отказва да умре, докато не изкупи вината си.
(още…)
За приятел, който го чака под вековно дърво.
За Гора, която пази тишината му.
За време, което не лекува, а наказва.
За мед, който не е сладост, а молитва. -
Тина срещу четирима мъже
🜂 Сцена 1: Под асмата
Слънцето вече преваляше зад баира, а под дебелата сянка на асмата миришеше на препечен пипер, анасон и влажна пръст.
Интернетът в целия град беше спрял още по обяд — поредната дигитална аномалия, която Новините приписваха на руснаците.Тук, в аналоговия свят на масивната дъбова маса, глобалният поток не липсваше на никого.
(още…)
Имаше студена ракия, кристали лед и четирима мъже, които истински пребиваваха при себе си.