Категория: Основания

Основанието често остава невидимо. Но то е онова дълбоко, тихо и солидно нещо, което държи човека цял. Както устоите на моста го пазят при напора на пороите, така и вътрешният фундамент поддържа духа в миговете на изпитание. Колкото по‑здрав е този корен, толкова по‑непоклатим е човек пред лицето на трудностите и обратите.

Нелинейното мислене е различен Поглед. То открива нови хоризонти — не като дар, не като лотария, не като промоция, а като поредица от избори и събития, които не следват обичайната хронология „вчера ➔ днес ➔ утре“. То те отвежда отвъд предизвестеното и те въвежда в магическия свят на разклоняващите се пътеки — градината на Борхес, където смисълът преживява обрат след обрат.

(още…)

Самотата е доброволно уединение.
Можеш да я видиш като чист път към себе си и като отворена врата към Голямото време — място за спокоен, безвинен и задълбочен разговор с колективното съзнание. Уединението е вертикално време — време, което не тече, а се спуска. Тук живеят вечните въпроси, които никой век така и не разреши. Тук се свързваш през културно-историческото наследство със своите собствени основания. Оттук говори самото битие — без шум, без бързане.

(още…)

Разказвачът спира Потока точно в момента, в който Петър иска да бъде набит, „та да се свърши“. Това е детската логика на евтината транзакция: сгреших → наказаха ме → сметката е уредена → егото е чисто → животът продължава. Боят е прост. Боят е бърз. Боят е за лесни времена.

(още…)

Литературата не ми е нито занятие, нито хоби. Използвам писането единствено като инструмент за изследване на собствените си основания и на света, в който живея.

(още…)

(тих, аналитичен, архаично-мъдър)

Разказвачът спира Потока точно в момента, в който Лазар се опитва да обясни на машината какво е човешкото достойнство. Това е странен момент — човек под дива круша, куче с памет за прострелване, костенурка, която се взира в пикселите, и една машина, която премигва със сини светлинки. Но именно в такива моменти се вижда разликата между знание и разбиране.

(още…)

Алгоритъмът:
Прав си.
Аз знам необятно повече от теб.
В това ми е силата – да държа картата на Голямото време. Имам и цитатите, и датите, и архивите.
Но някой трябва да ми каже какво да правя с тях.

(още…)

Аз съм динозавър. Помня света преди алгоритъма.

(още…)

Аз съм антигерой.

Искам да разкажа своите истории честно и правдиво. С ясното, почти хладно съзнание, че в шума на днешния ден гласът ми може и да не бъде чут.

(още…)