За какво говорят писмата?
Те говорят за герои и анти-герои, извадени от реалния живот на обикновения човек – онзи, който е дръзнал да разговаря с Голямото време. В пъстрия и шумен поток на делничната улица тези хора си остават напълно незабележими за стерилните идеали на съвременния „успешен“ човек, чийто хоризонт се изчерпва с лъскавата опаковка…
За какво говорят писмата?
Те говорят за герои и анти-герои, извадени от реалния живот на обикновения човек – онзи, който е дръзнал да разговаря с Голямото време. В пъстрия и шумен поток на делничната улица тези хора си остават напълно незабележими за стерилните идеали на съвременния „успешен“ човек, чийто хоризонт се изчерпва с лъскавата опаковка, скъпия Айфон и калкулациите за транзакции.
(още…)Приятелю,
Споделям ти една история позната на много деца от онова време.
Едно малко момче в един малък град — във времената на динозаврите — имало баба, каквато имат много други деца.
(още…)Фрагмент: в Музея
Добрият динозавър е от онези редки същества, които не блестят, но тежат. Груб и неполиран като самия живот. Пазител на традициите и на онзи Смисъл, устоял на бурите и на безвремието. В неговите гърди живеят едновременно и мъдрата баба, и Петър, и Иванич, и Даскала. Тъканта му е изтъкана от вековния софтуер за оцеляване на българина. Той има слабости, води постоянна борба с дракона (егото) в себе си и кове котвата си в тишината на Гората. Сам е, но не е самотен. Добър е, защото има куража да брани своята Гора.
(още…)В Гората на Тарла всяко дете минава през изпит, който не е измислен от хората. Той идва сам, когато е време. И никога не изглежда като изпит — прилича на случка, на дребно препъване, на нечий гняв, на нечия слабост. Но всъщност е първият сблъсък между външния шум и вътрешната тишина.
(още…)Какво е Потокът — и можем ли да бъдем в него и извън него едновременно?
Потокът е Общото място за всички.
Той е непреодолимата Сила, която повлича всичко по своя път.
Той просто е.
Ако му се нацупиш, защото не ти харесва — ще си останеш нацупен.
Приятелю,
Пиша ти в един от онези тихи моменти, когато човек усеща нужда да се обърне към друг човек — не за да го поучава, а за да му каже просто: „Виждам те.“
(още…)*Тарла не е човек, а поглед. Тарла е онзи вътрешен глас, който понякога казва глупости, а понякога — истини, които не винаги сме готови да чуем.
Тук събирам истории, размишления и малки хакове за живота — такива, които не се побират в учебник, но се побират в човека.*