Това са Писмата на Тарла — тихите вярвания на един аналогов човек. Не догми, не философски системи, а бавни капки смисъл, които падат на едно и също място. Не за да разрушават, а за да пробият дебелата черупка на навика.
Те са ехо от заветите на предците ни — онзи дълбок мицел, който свързва миналото и бъдещето в едно вечно „Сега“. Писмата са покана за дълго пътуване към позабравения смисъл: кои сме, защо сме тук и накъде отиваме.
(още…)