Петър беше дребен, но палав и буден.
Учителите му прощаваха дребните номера, но по‐големите калпазани не — особено един, когото всички наричаха Дългия. Не блестеше с ум, но затова пък със замах тормозеше по‐слабите от него, та да угоди на егото си.
Един ден Дългия блъсна Петър толкова силно, че той полетя към близкия чин, който за нещастие се счупи. Нещо в момчето превъртя. Забрави да брои до десет. Събори Дългия на земята и започна да блъска главата му в паркета.
(още…)