Това са Писмата на Тарла — тихите вярвания на един аналогов човек. Не догми, не философски системи, а бавни капки смисъл, които падат на едно и също място. Не за да разрушават, а за да пробият дебелата черупка на навика.
Те са ехо от заветите на предците ни — онзи дълбок мицел, който свързва миналото и бъдещето в едно вечно „Сега“. Писмата са покана за дълго пътуване към позабравения смисъл: кои сме, защо сме тук и накъде отиваме.
(още…)
Писмата говорят за герои и анти‑герои, извадени от реалния живот на обикновения човек — онзи, който е дръзнал да разговаря с Голямото време.
В пъстрия и шумен поток на делничната улица тези хора остават невидими за стерилните идеали на съвременния „успешен“ човек, чийто хоризонт се е свил до екрана в ръката му.
Писмата говорят за динозаври — за хора, които помнят аналоговите времена, още водят записки на ръка, четат книги на хартия и носят в сетивата си истинския вкус на земята.
(още…)