🜂 Сцена 1: Под асмата
Слънцето вече преваляше зад баира, а под дебелата сянка на асмата миришеше на препечен пипер, анасон и влажна пръст.
Интернетът в целия град беше спрял още по обяд — поредната дигитална аномалия, която Новините приписваха на руснаците.
Тук, в аналоговия свят на масивната дъбова маса, глобалният поток не липсваше на никого.
Имаше студена ракия, кристали лед и четирима мъже, които истински пребиваваха при себе си.