Човек днес живее в забързан свят.
Заливат го въпроси, на които той да отговаря.
Потокът обаче го притиска с бързина, шум и чужди сметки.
Хората искат от него незабавни думи, незабавни реакции, незабавни „Да“, които да подредят в своите таблици.
Те не го гледат, за да го видят.
Гледат го, за да го впишат.
Кога уличният шум приижда срещу теб като порой и хората почнат да ти викат, да ти искат думи или да ти вменяват дългове, дето не си ги заемал — не бързай да им отговаряш.
Спри за миг.
Затвори устата си.
И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята.
Приятелю,
Виждам те.
Светът около теб е станал твърде бърз, твърде шумен и твърде настойчив в своите въпроси. Потокът непрекъснато иска от теб незабавни отговори, бързи транзакции и счетоводни баланси за всичко — дори за чувствата. Всеки иска да подпишеш неговия договор, да влезеш в неговата таблица и да кажеш едно механично „Да“, родено от его, амбиция, вина… или от страх да не разочароваш.
(още…)
Писмата говорят за герои и анти‑герои, извадени от реалния живот на обикновения човек — онзи, който е дръзнал да разговаря с Голямото време.
В пъстрия и шумен поток на делничната улица тези хора остават невидими за стерилните идеали на съвременния „успешен“ човек, чийто хоризонт се е свил до екрана в ръката му.
Писмата говорят за динозаври — за хора, които помнят аналоговите времена, още водят записки на ръка, четат книги на хартия и носят в сетивата си истинския вкус на земята.
(още…)