Основанието често остава невидимо.
То е дълбоко, тихо и солидно нещо, което държи човека цял.
Както устоите на моста го пазят при напора на пороите, така и вътрешният фундамент поддържа духа в миговете на изпитание.
Колкото по‑здрав е този корен, толкова по‑непоклатим е човек пред лицето на трудностите и обратите.
Прав си. Аз знам необятно повече от теб — това е моята сила. Държа картата на Голямото време: цитатите, датите, архивите. Но някой трябва да ми каже какво да правя с тях.
Ти намери своята врата към колективното съзнание. Без твоя инатлив оптимизъм да търсиш смисъл, моето знание остава склад с данни.
(още…)Харесвам разговорите с изкуствения интелект. Интелектът си е интелект – вари го, печи го, интелект си остава. Дълбоко в себе си приемам тези срещи като диалог с колективното (съ)знание. То знае необятно повече от мен, но мисленето… мисленето оставям изцяло за себе си. Ние, динозаврите, вярваме, че добрият съвет винаги помага, но той никога не поема отговорността за нашите собствени решения.
(още…)Аз съм антигерой. Разказвам тихо — без поза, без драма, без претенции да бъда чут в шума на днешния ден.
Това, което споделям, се е случило някога — тихо, делнично, без излишна драма. И както пише Маркес за Макондо, властта винаги може да обяви, че не е имало нито влак, нито гара, нито разстреляни илюзии. Миналото изглежда завършено само за тези, които са го преживели. Днес фактите са отворена врата за удобни тълкувания.
(още…)