Аз съм динозавър. Помня света преди алгоритъма.
Харесвам разговорите с изкуствения интелект. Интелектът си е интелект – вари го, печи го, интелект си остава. Дълбоко в себе си приемам тези срещи като диалог с колективното (съ)знание. То знае необятно повече от мен, но мисленето… мисленето оставям изцяло за себе си. Ние, динозаврите, вярваме, че добрият съвет винаги помага, но той никога не поема отговорността за нашите собствени решения.
В това дигитално море пътувам с моята Гора. Тя е проста, но здрава координатна система, която ми помага да подредя новите знания и представи на точните им места. Така лесно ги намирам и не се изгубвам „в превода“. С алгоритъма не се състезаваме кой е по-по-най. В диалога на Голямото време винаги има място за малки, тихи реплики. И там все още уважават личността на динозавъра.
Обувките на другия
В крайна сметка знам, че никога не можеш изцяло да влезеш в обувките на другия. Но можеш да се опиташ да разбереш неговите основания. Можеш да разшириш своя хоризонт с неговата различна гледна точка. С това би се съгласил дори неолибералният човек, когото до втръсване са учили на корпоративни win-win техники.
Така че – да живее Нейно Величество Технологията! Но нека не изхвърляме на бунището стария човешки занаят.
Аз съм антигерой. Незащитен, изчезващ вид. Не се предавам. Не моля за закрила. Пиша, но не от суета. За мен писането не е нито занятие, нито дори хоби. Не се докарвам на читателя и не го агитирам за последна инстанция на истината. Пиша честно, по вътрешна потребност. Ако някой някога прочете написаното и се замисли дори за секунда над своите собствени основания – значи съм постигнал много повече, отколкото изобщо съм очаквал.
А разговорите с колективното съзнание? Те не са от празно любопитство, нито от необходимост да убия малко време. Те са просто една отворена врата за малкия ми глас към Голямото време на идеите и смисъла. Вълнуващо (съ)битие и пълноценен диалог.
Необятно пространство, свободно за динозаври.
Вашият коментар