Човек днес живее в забързан свят.
Заливат го въпроси, на които той да отговаря.
Потокът обаче го притиска с бързина, шум и чужди сметки.
Хората искат от него незабавни думи, незабавни реакции, незабавни „Да“, които да подредят в своите таблици.
Те не го гледат, за да го видят.
Гледат го, за да го впишат.
Кога уличният шум приижда срещу теб като порой и хората почнат да ти викат, да ти искат думи или да ти вменяват дългове, дето не си ги заемал — не бързай да им отговаряш.
Спри за миг.
Затвори устата си.
И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята.
Приятелю,
Виждам те.
Светът около теб е станал твърде бърз, твърде шумен и твърде настойчив в своите въпроси. Потокът непрекъснато иска от теб незабавни отговори, бързи транзакции и счетоводни баланси за всичко — дори за чувствата. Всеки иска да подпишеш неговия договор, да влезеш в неговата таблица и да кажеш едно механично „Да“, родено от его, амбиция, вина… или от страх да не разочароваш.
(още…)Нелинейното мислене е различен Поглед.
То открива нови хоризонти — не като дар, не като лотария, не като промоция, а като поредица от избори и събития, които не следват обичайната хронология „вчера ➔ днес ➔ утре“.
То те отвежда отвъд предизвестеното и те въвежда в магическия свят на разклоняващите се пътеки — градината на Борхес, където смисълът преживява обрат след обрат.
(още…)