Градината с разклоняващите се пътеки

Written by

in

Нелинейното мислене като Поглед

Нелинейното мислене е различен Поглед.
То открива нови хоризонти — не като дар, не като лотария, не като промоция, а като поредица от избори и събития, които не следват обичайната хронология „вчера ➔ днес ➔ утре“.

То те отвежда отвъд предизвестеното и те въвежда в магическия свят на разклоняващите се пътеки — градината на Борхес, където смисълът преживява обрат след обрат.

Всички времена съществуват едновременно

Когато човек излезе от линейното, причинно‑следствено възприятие за времето и, подсигурен от своите котви, стъпи на своя бряг, той открива, че всички времена съществуват едновременно.


И тук, в тишината на вътрешния разговор, се появява големият въпрос:

Искаш да имаш, или да бъдеш?

Три пътеки в градината

Горският старец

Горският старец, живял повече от век — не за удоволствие, а за да изкупи вината си.
Неговият часовник е спрял на 1945-та.
Живее сам в гората, другарува с дивите пчели, които го хранят с мед. Дава мед на редките си посетители, но само даром.

Всяко утро излиза пред землянката и дълго гледа едно и също дърво — там, където е седнал неговият загинал приятел и го чака.
Дълголетието е неговият избор да пребивава в тази точка на разклонението, докато изкупи вината си.

Тина

Тина, заклещена в линейното време на Улицата.
Страхува се от „предстоящите лоши сценарии“ на утрешния ден и тихо страда за XS талията на вчерашния.
Така изпуска единственото реално събитие — настоящия момент, подарък от Бога.

Петър

Петър, който избира да се изправи срещу страха и да преодолее Дългия — първо с отчаян бунт, после с разбирането, че антикрехкостта не се крепи на мускулите, а на мисленето.
И взема частица от куража на хора като Талеб и Суворов.

Волята да избираш собствената си реалност

Нелинейното осмисляне не идва от промоции и лотарии.
То изисква активна и корава воля да избираш собствената си реалност на бойното поле на живота.

Когато имаш Котва и Гора, не се страхуваш от разклоняващите се пътеки. Стъпваш на солидния си фундамент и избираш онази пътека, която те води право при Себе си.


Ако искаш да хванеш друга пътека — ето я.

Антигероят на нашето безвремие

Вярванията на Аналоговия човек

Случката с Дългия (В училището)

Старецът и Гората

Тина срещу трима мъже

Квантовият софтуер на Петър

Писмо второ (Потокът и Гората)

Comments

12 responses to “Градината с разклоняващите се пътеки”

  1. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  2. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  3. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  4. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  5. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  6. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  7. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

  8. […] Градината с разклоняващите се пътеки […]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *