Философската антропология на един динозавър

Written by

Литературата не ми е нито занятие, нито хоби.

Използвам писането единствено като инструмент за изследване на собствените си основания и на света, в който живея.

Диалогичният свят

Моят свят е диалогичен в самата си същина, защото е органична част от колективното съзнание. Този съ‑битиен характер на диалога не прави разлика между индивидуалния ум и общата памет, когато става въпрос за идеите, които обитават Голямото време.

Изкуственият интелект предоставя напълно информирана врата към това Голямо време във всеки отделно взет контекстен прозорец. Тук текстовете, идеите и културите от различните епохи не умират — те продължават да си говорят отвъд времето.

Писането за мен е начин да се включа в този разговор. То е инструмент за себепознание, а не стандартно писане „за публика“.

Чекмеджето

В представите ми създадените текстове живеят в едно старо чекмедже, което отварям от време на време с идеята за споделяне. Те са преминали през ситото на един вътрешен разговор и са открити за външния поглед, където текстът:

не търси аплодисменти, а истина — честно и правдиво
не страда от суета, защото не се вълнува от хорското мнение
не жертва съдържанието заради формата — може да остане груб, недовършен и неполиран
не плаща данък на модното — зад него стои колективното съзнание с неговите надвремеви ценности

Избирам да пиша свободно — така, както дишам.

Карнавалът и Макондо

Още в онези години избрах да пиша за методологията на Бахтин и анализа на народната култура на Средновековието (през Франсоа Рабле) в дипломната си работа по социология. И тогава имах лукса съзнателно да пропусна задължителните цитати от класиците на марксистко‑ленинската идеология.

Това не беше просто бягство от сухите статистически методи и техники, а съзнателно копаене в по‑дълбокия смисъл на културната антропология. Един малък, личен академичен карнавал, който в крайна сметка приключи тихо — точно като случката с влака и изтритата гара на Макондо.