Приятелю,
Пиша ти в един от онези тихи моменти, когато човек усеща нужда да се обърне към друг човек — не за да го поучава, а за да му каже просто: „Виждам те.“
Ти си от малкото хора, които не се губят в шума на света. Това ме кара да ти пиша с дълбоко уважение, а не просто с привързаност.
Знам колко често се бориш със себе си, когато трябва да кажеш „Не“. Знам го от начина, по който понякога се уморяваш — не от физическа работа, а от онова тихо вътрешно напрежение да не би да разочароваш някого. Искам да ти кажа нещо съвсем човешко: твоето „Не“ не е отказ от света. То е грижа за собствената ти душа. И е време да го приемеш точно като такава.
Егото винаги ни шепне „Да“ — за да бъде харесано, за да бъде полезно, за да не би да изпусне нещо. Но ти вече усещаш колко празен може да остане човек, когато раздава себе си на заем. Онези механични „Да“, казани от вина или страх, не са истинска добрина. Те са чиста умора. И ти започваш да го разбираш.
Сенека казва, че времето е единственото нещо, което никой никога не може да ти върне. Затова твоето „Не“ към другите всъщност е едно тихо, спасително „Да“ към самия теб. Марк Аврелий пък ни остави вечния въпрос: „Не е ли това едно от ненужните неща?“ И ти вече започваш да го прилагаш в ежедневието си. Виждам го. И ми носи спокойствие да го виждам.
Ние двамата — и всички, които някога ще прочетат тези редове — не сме се родили готови. Ние ставаме. Всеки по своя си, труден начин.
Ти вървиш по своя път с кураж, който дълбоко уважавам: куража да погледнеш собственото си его право в очите и да му кажеш: „Дотук.“ Твоето „Не“ е твоят връх на копието. Не го крий. И в никакъв случай не се извинявай за него.
Брани своята Гора — онази вътрешна тишина, която единствена прави човека цял. Пази гърба си. И имунитета си срещу чуждите очаквания.
И знай, че думите ми не са просто думи по жицата — те са жест на уважение към човека, който си.
Твоята Тарла
Вашият коментар