Добрият динозавър срещу Добрият великан

Фрагмент: в Музея

Добрият динозавър е от онези редки същества, които не блестят, но тежат. Груб и неполиран като самия живот. Пазител на традициите и на онзи Смисъл, устоял на бурите и на безвремието. В неговите гърди живеят едновременно и мъдрата баба, и Петър, и Иванич, и Даскала. Тъканта му е изтъкана от вековния софтуер за оцеляване на българина. Той има слабости, води постоянна борба с дракона (егото) в себе си и кове котвата си в тишината на Гората. Сам е, но не е самотен. Добър е, защото има куража да брани своята Гора.

Добрият великан е създание на Потока — изпипан, полиран, гладък, безопасен и малко инфантилен. Предизвиква умиление и бързо се харесва, защото сервира лесно за консумиране съдържание. Няма зъби. Няма копие. Няма минало. Носи се по официалния Поток. Неолиберален, романтичен и комерсиален. Добър е, защото е удобен — като масовия потребител.

Фрагмент: Сблъсъкът на световете

И тук започва суматохата. Проблемът е, че Добрият великан не иска просто да си живее в Потока — той идва в Гората на Динозавъра. Идва с широка, плюшена усмивка, носейки своите стерилни таблици за щастие, корпоративни анкети и дигитални лозунги. Той иска да прегърне Динозавъра, да изпили острите му ръбове, да му сложи маска и да го убеди, че гръбнакът е излишна отживелица в ерата на улесненията. Великанът предлага комфорт срещу подчинение на ума.

Динозавърът обаче има своя си глава — точно като Петър на изпита или Камен на плаца. Той поглежда плюшеното същество над очилата си, усеща миризмата на евтин маркетинг и разбира, че тази натрапена „доброта“ е по-опасна от наглия черен джип на еднопосочната улица. Защото тя не те удря с тръба — тя те приспива._

Фрагмент: Коментарът на Тарла

Тогава Тарла излиза под асмата, разпъжда конските мухи и казва по своя си, тих начин:
– Ако един великан или динозавър си няма своя вътрешна котва и не знае посоката си, той е обречен на перманентна хаотична реакция. Ще подскача наляво и надясно, докато му се завие свят от алгоритми и чужди мнения, и ще си остане само със скачането. Неговото его непрекъснато ще пресмята транзакциите, докато духът му гладува в празнота.

Добър е само онзи, който знае кой е – откъде идва и накъде се е запътил. И който има софтуер за оцеляване, завещан от мъдрата си баба от малкия град — пазителка на родовото знание и родовата памет.

Затова дръжте бойното си копие наблизо. Понякога едно тихо, но непреклонно „НЕ“ е достатъчно, за да останете в своята Гора — при Себе си.