Автор: tarla

  • Балкандия

    Танасич познава Гората на Тарла по свой си начин. И както Мунчо е дал име на небивалицата, така и Танасич е дал име на корена. Нарича го Балкандия.

    Той знае, че това не е географско понятие. И че няма да я намериш в нито една карта. Но ако го попиташ — ще те упъти без колебание. С думи прости, така както говори Народът.

    (още…)
  • Детето и калейдоскопът

    Върви Детето по своята пътечка. Вижда нещо странно, захвърлено в прахта край междата. Първо го поглежда предпазливо отдалеч. Прилича му на стара, овехтяла кутия — от онези, дето възрастните пренасят всякакви важни неща.

    (още…)
  • Суматохата и Простотията

    (По Йордан Радичков)

    Едно време суматохата се срещаше доста често по нашите земи — точно както свраките по оголените клони на брястовете.
    Живееше на малки, несръчни групи. Раждаше само по едно малко на година и го кърмеше дълго – цели шест месеца.
    Чуваше го докато заякне и се научи само да прескача плетищата за да се бърка в разговора под асмата.
    Носеше хаос, но в тази топла и сочна бъркотия уморените и нещастни търсачи на Смисъл намираха утеха.

    (още…)
  • Защитен: Танасич

    Съдържанието е защитено. За да го разгледате, въведете паролата си.

  • Защитен: Добри

    Съдържанието е защитено. За да го разгледате, въведете паролата си.

  • Писмо пето (За броенето, което връща човека към себе си)

    Понякога шумът на света идва срещу теб като порой. Хората викат, искат думи, искат обяснения, искат да им върнеш дългове, които никога не си заемал. И тогава човек прави най‑голямата грешка — бърза да отговори.

    А истината е проста: когато шумът те връхлети, не говори. Спри за миг. Затвори устата си. И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята.

    (още…)
  • Разказ за подрязаните крила… и за надеждата

    Това е разказ за Детето в нас — малкото, ококорено същество, което още вярва, че калта може да стане крило.
    За Мунчо в нас, който ни напомня, че въображението е по‑силно от шаблоните и че полетът започва много преди крилото да порасне.

    Това е пътека през хората — онези, които ни подрязват, и онези, които ни окриляват. И ние сами трябва да разберем кое от двете ни прави истински.

    (още…)
  • Защитен: Герои и сюжеты в осколках разбитого зеркала

    Съдържанието е защитено. За да го разгледате, въведете паролата си.

  • Герои и сюжети в парчета счупено огледало

    В Гората няма „завършени“ дървета.
    Има поникващи.
    Има растящи.
    Има умиращи.

    Някои се пречупват под натиска на обстоятелствата, но и от техния изсъхнал дънер винаги тръгва нов живот.

    Такива са и текстовете на Тарла.
    На пръв поглед изглеждат като парчета от счупено огледало, но във всеки отделен фрагмент диша цялата Гора.
    Всеки откъс носи достоверността на цялото, разказвайки своя собствена версия за Смисъла.

    (още…)
  • Разказвачът за човека и неговите въпроси

    Човек днес живее в забързан свят.
    Заливат го въпроси, на които той да отговаря.
    Потокът обаче го притиска с бързина, шум и чужди сметки.

    Хората искат от него незабавни думи, незабавни реакции, незабавни „Да“, които да подредят в своите таблици.
    Те не го гледат, за да го видят.
    Гледат го, за да го впишат.

    (още…)