Блогът на Тарла

Автор: tarla

  • Защитен: Добри

    Съдържанието е защитено. За да го разгледате, въведете паролата си.

  • Писмо пето (За броенето, което връща човека към себе си)

    Понякога шумът на света идва срещу теб като порой. Хората викат, искат думи, искат обяснения, искат да им върнеш дългове, които никога не си заемал. И тогава човек прави най‑голямата грешка — бърза да отговори.

    А истината е проста: когато шумът те връхлети, не говори. Спри за миг. Затвори устата си. И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята.

    (още…)

  • Разказ за подрязаните крила… и за надеждата

    Това е разказ за Детето в нас — малкото, ококорено същество, което още вярва, че калта може да стане крило.
    За Мунчо в нас, който ни напомня, че въображението е по‑силно от шаблоните и че полетът започва много преди крилото да порасне.

    Това е пътека през хората — онези, които ни подрязват, и онези, които ни окриляват. И ние сами трябва да разберем кое от двете ни прави истински.

    (още…)

  • Защитен: Герои и сюжеты в осколках разбитого зеркала

    Съдържанието е защитено. За да го разгледате, въведете паролата си.

  • Герои и сюжети в парчета счупено огледало

    В Гората няма „завършени“ дървета.
    Има поникващи.
    Има растящи.
    Има умиращи.

    Някои се пречупват под натиска на обстоятелствата, но и от техния изсъхнал дънер винаги тръгва нов живот.

    Такива са и текстовете на Тарла.
    На пръв поглед изглеждат като парчета от счупено огледало, но във всеки отделен фрагмент диша цялата Гора.
    Всеки откъс носи достоверността на цялото, разказвайки своя собствена версия за Смисъла.

    (още…)

  • Разказвачът за човека и неговите въпроси

    Човек днес живее в забързан свят.
    Заливат го въпроси, на които той да отговаря.
    Потокът обаче го притиска с бързина, шум и чужди сметки.

    Хората искат от него незабавни думи, незабавни реакции, незабавни „Да“, които да подредят в своите таблици.
    Те не го гледат, за да го видят.
    Гледат го, за да го впишат.

    (още…)

  • Как Мунчо брои до десет

    Кога уличният шум приижда срещу теб като порой и хората почнат да ти викат, да ти искат думи или да ти вменяват дългове, дето не си ги заемал — не бързай да им отговаряш.

    Спри за миг.
    Затвори устата си.
    И брой до десет — бавно, както брои човек, който знае земята.

    (още…)

  • Писмо четвърто (Чуждите въпроси)

    Приятелю,

    Виждам те.

    Светът около теб е станал твърде бърз, твърде шумен и твърде настойчив в своите въпроси. Потокът непрекъснато иска от теб незабавни отговори, бързи транзакции и счетоводни баланси за всичко — дори за чувствата. Всеки иска да подпишеш неговия договор, да влезеш в неговата таблица и да кажеш едно механично „Да“, родено от его, амбиция, вина… или от страх да не разочароваш.

    (още…)

  • С какво Мунчо грабна окото на разказвача

    Разказвачът не видя в Мунчо чудак, нито „умствено недоразвит“, както го наричаха съселяните.
    Той видя човек, който пази аналоговата форма в свят, който бърза да се дигитализира.

    Кошницата, която Мунчо плетеше — нишка по нишка, бавно, с ръце, които помнят — беше не просто занаят.
    Беше ритъм, наследен от поколения кошничари.
    Беше памет, която пластмасата не може да носи.
    Беше корен, който не може да бъде качен в облака.

    (още…)

  • Притча за Мунчо, Тарла и Гората

    Казват, че дълбоко в Гората има място, където времето не тече като река, а стои неподвижно като езеро.
    Там живее Тарла — не човек, а поглед.
    Поглед, който вижда всичко:
    и корените под земята,
    и птиците над върховете,
    и мислите на хората, които минават през живота си като през гъста мъгла.

    (още…)