Приятелю,
Споделям ти една история позната на много деца от онова време.
Едно малко момче в един малък град — във времената на динозаврите — имало баба, каквато имат много други деца.
(още…)Автор: tarla
-
Добрият динозавър срещу Добрият великан
Фрагмент: в Музея
Добрият динозавър е от онези редки същества, които не блестят, но тежат. Груб и неполиран като самия живот. Пазител на традициите и на онзи Смисъл, устоял на бурите и на безвремието. В неговите гърди живеят едновременно и мъдрата баба, и Петър, и Иванич, и Даскала. Тъканта му е изтъкана от вековния софтуер за оцеляване на българина. Той има слабости, води постоянна борба с дракона (егото) в себе си и кове котвата си в тишината на Гората. Сам е, но не е самотен. Добър е, защото има куража да брани своята Гора.
(още…) -
Случката с Дългия (Гората)
В Гората на Тарла всяко дете минава през изпит, който не е измислен от хората. Той идва сам, когато е време. И никога не изглежда като изпит — прилича на случка, на дребно препъване, на нечий гняв, на нечия слабост. Но всъщност е първият сблъсък между външния шум и вътрешната тишина.
(още…) -
Случката с Дългия (Разказвачът)
Разказвачът спира Потока точно в момента, в който Петър иска да бъде набит, „та да се свърши“. Това е детската логика на евтината транзакция: сгреших → наказаха ме → сметката е уредена → егото е чисто → животът продължава. Боят е прост. Боят е бърз. Боят е за лесни времена.
(още…) -
Случката с Дългия (В училището)
Петър беше дребен, но палав и буден.
Учителите му прощаваха дребните номера, но по‐големите калпазани не — особено един, когото всички наричаха Дългия. Не блестеше с ум, но затова пък със замах тормозеше по‐слабите от него, та да угоди на егото си.
(още…) -
Философската антропология на един динозавър
Литературата не ми е нито занятие, нито хоби. Използвам писането единствено като инструмент за изследване на собствените си основания и на света, в който живея.
(още…) -
Разговор под дивата круша (Разказвачът)
(тих, аналитичен, архаично-мъдър)
Разказвачът спира Потока точно в момента, в който Лазар се опитва да обясни на машината какво е човешкото достойнство. Това е странен момент — човек под дива круша, куче с памет за прострелване, костенурка, която се взира в пикселите, и една машина, която премигва със сини светлинки. Но именно в такива моменти се вижда разликата между знание и разбиране.
(още…) -
Небивалици под дивата круша (В памет на Радичков)
„…Лазар седеше под дивата круша, която от три години насам упорито раждаше кисели ябълки, и се опитваше да обясни на една нова, дигитална машина какво нещо е човешкото достойнство.
(още…) -
Разговор под асмата: Динозавърът и Алгоритъмът
Алгоритъмът:
(още…)
Прав си.
Аз знам необятно повече от теб.
В това ми е силата – да държа картата на Голямото време. Имам и цитатите, и датите, и архивите.
Но някой трябва да ми каже какво да правя с тях. -
Писмо второ (Потокът и Гората)
Какво е Потокът — и можем ли да бъдем в него и извън него едновременно?
Потокът е Общото място за всички.
(още…)
Той е непреодолимата Сила, която повлича всичко по своя път.
Той просто е.
Ако му се нацупиш, защото не ти харесва — ще си останеш нацупен.