Това е Тина.
Неотдавна прехвърлила петдесетте.
Отчаяна съпруга.
Майка на тийнейджър, чийто живот иска да управлява за негово добро. Домакиня – в най-хлабавия смисъл на думата.
Живее с емисиите новини, турските сериали и промоциите по магазините.
Продължава да харесва нескончаеми любовни сериали, тип „Дързост и красота“.
Не чете книги, защото „няма време“.
Липсват ѝ разговорите – онези, в които говоренето е важно, а слушането е небрежно пропуснато.
Има си любими теми: прогнозата за времето, войната по пътищата, криминалните хроники.
Нейното въображение е неизчерпаем източник на страхове и тревоги за предстоящи събития.
А в душата си носи лесно възпламеним гняв към света, в който живее – неправилен, нагъл и долен.
Както и несекващото желание да даде урок на наглите хора.
И все пак, зад този бодлив щит от кашони и телевизионен шум се крие уплашеното момиче, което някога вярваше, че светът е сигурен и чист.
В разговорите залага на сигурно – конкретността на непосредствения човешки опит.
Не харесва „отвлечения разговор“ и бяга от подобни теми като дявол от тамян.
Чака събеседника да спре, за да си поеме въздух, за да вземе инициативата и да завърти разговора в правилната посока.
Тя не иска да ви нарани.
Тя просто отчаяно бърза да забие своята единствена, изкривена котва в Потока, преди той да я е отнесъл съвсем.
Очаква от живота повече.
И си мечтае да отиде да живее някъде на по-правилно място.
Защото тук обстоятелствата са срещу нея.
Тина е класически, трагикомичен продукт на нашето транзакционно безвремие – човек, „зависнал“ в прехода, който е станал озлобен, защото светът е отказал да се върти по неговия сценарий.
Една осъдена душа – замразена идентичност, без право на промяна.
Но в това нейно яростно отказване да се предаде, в този устрем да брани хола и сина си от измислените чудовища от екрана, има нещо непокътнато от нихилизма.
Един достоен за възхищение кураж – да се бие до последно, дори когато копието ѝ е счупено.
Следи към други пътеки
Небивалицата не е измислица.
Тя е онова странно, абсурдно, неправдоподобно парче живот, което не може да бъде разказано от първо лице, но е толкова истинско, че ни хваща за гърлото.
Ако харесваш небивалици можеш да хванеш и други пътеки:
Герои и сюжети в парчета счупено огледало
Антигероят на нашето безвремие
Вашият коментар