Небивалицата не е измислица.
Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот.
А нейните героите живеят във всеки от нас.
Работилницата, късен следобед.
На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.
Случката с писмото, тиксото и извънредните новини се разпространи из града със скоростта на слух за евтин бензин — три квартала напред, преди още да е стигнала до автора си.
Пешо, още под впечатление, я разказа на Даскала.
А Даскала — той не чу история.
Той надуши материал.
За разпространението на абсурдни истории, както и на конспиративни теории, не е нужен рекламен бюджет.
Те летят със скоростта на мисълта — като слуха за евтиния бензин, който стига до три квартала преди самия бензин.
Така и Пешо, още под впечатление от извънредните новини, разказва случката на своя приятел, когото всички наричат Даскала.
(още…)Късен следобед.
В работилницата мирише на стърготини, машинно масло и леко на ракия — от онази, дето „само да опитам дали е станала“.
Иванич е седнал над масата, навел се като запорожец от Репин — само дето вместо пергамент има тефтер от „Практикер“, а мастилото е химикал, който прекъсва точно на главните букви.
Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна.
Животът му бил хубав.
В здраве и достатък.
Дори малко скучен.
Затова предприел необичайното приключение.
А любопитството му го завело при местна врачка.