Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.
Но в дни като днешния се прибираше в малката си стаичка — сред компютъра, кабелите и всевъзможни електронни джаджи — и се залавяше с нещо дребно. На една страна стоеше старият рекламен тефтер, дошъл незнайно откъде. В него Иванич записваше всичко: битови дреболии, любопитства към новото знание, разсъждения за смисъла на това и онова.
(още…)
