Небивалицата не е измислица. Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот. Героите живеят във всеки от нас. Нужно е само да се вгледаме и да се замислим. Хуморът е антидот срещу опасността да се вземем насериозно. Това е чекмеджето, което се отваря само когато му дойде времето.
Късен следобед.
В работилницата мирише на стърготини, машинно масло и леко на ракия — от онази, дето „само да опитам дали е станала“.
Иванич е седнал над масата, навел се като запорожец от Репин — само дето вместо пергамент има тефтер от „Практикер“, а мастилото е химикал, който прекъсва точно на главните букви.
Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна. Животът му бил хубав – в здраве и достатък, дори малко скучен, което вероятно го подтикнало към подобно приключение. Любопитството го завело при местна врачка. И там чул Лошата новина – при следващото пълнолуние внезапно ще умре. Нещо се счупило в него. Прибрал се и разказал на всички за предсказанието, та белким малко му олекне. Да, ама Не! Станал тревожен и отчаян, а вида му – болнав. И краят на историята се оказва напълно предвидим. Човекът си отишъл в уречения ден от „разрив на сърцето“, както разказвали впоследствие близките му.
(още…)