Категория: Небивалици в чекмедже

Небивалицата не е измислица.
Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот.
А нейните героите живеят във всеки от нас.

  • Щастието между тапетите

    Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.

    Но в дни като днешния се прибираше в малката си стаичка — сред компютъра, кабелите и всевъзможни електронни джаджи — и се залавяше с нещо дребно. На една страна стоеше старият рекламен тефтер, дошъл незнайно откъде. В него Иванич записваше всичко: битови дреболии, любопитства към новото знание, разсъждения за смисъла на това и онова.

    (още…)
  • Разговор под асмата

    Градината зад работилницата. Припек.
    Мирише на топла пръст, на доматени листа и на напечена слама.
    Иванич привързва стъблата с канап и педантично къса дебелите колтуци.

    Даскала седи на сянка под асмата.
    Подпрял е ръце на бастуна си, а очите му следят бързите пръсти на приятеля му.
    От време на време леко придърпва бастуна към себе си, сякаш да подчертае някаква мисъл, която още не е изрекъл.

    (още…)
  • Феноменология на теслата

    Работилницата, късен следобед.

    На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
    Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.

    (още…)
  • Петте минути слава на Даскала

    Случката с писмото, тиксото и извънредните новини се разпространи из града със скоростта на слух за евтин бензин — три квартала напред, преди още да е стигнала до автора си.

    Пешо, още под впечатление, я разказа на Даскала.

    А Даскала — той не чу история.
    Той надуши материал.

    (още…)
  • Даскала надушва материал

    За разпространението на абсурдни истории, както и на конспиративни теории, не е нужен рекламен бюджет.
    Те летят със скоростта на мисълта — като слуха за евтиния бензин, който стига до три квартала преди самия бензин.

    Така и Пешо, още под впечатление от извънредните новини, разказва случката на своя приятел, когото всички наричат Даскала.

    (още…)
  • Писмото, което не трябваше да бъде написано

    Късен следобед.

    В работилницата мирише на стърготини, машинно масло и леко на ракия — от онази, дето „само да опитам дали е станала“.
    Иванич е седнал над масата, навел се като запорожец от Репин — само дето вместо пергамент има тефтер от „Практикер“, а мастилото е химикал, който прекъсва точно на главните букви.

    (още…)
  • Само сбъдващо се предсказание

    Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна.
    Животът му бил хубав.
    В здраве и достатък.
    Дори малко скучен.
    Затова предприел необичайното приключение.
    А любопитството му го завело при местна врачка.

    (още…)