Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна.
Животът му бил хубав.
В здраве и достатък.
Дори малко скучен.
Затова предприел необичайното приключение.
А любопитството му го завело при местна врачка.
И там чул Лошата новина – при следващото пълнолуние внезапно ще умре.
Нещо се счупило в него.
Прибрал се и разказал на близките си за предсказанието, та белким малко му олекне.
Да, ама Не!
Станал тревожен и отчаян, а вида му – болнав.
И краят на историята се оказва напълно предвидим.
Човекът си отишъл в уречения ден от „разрив на сърцето“, както разказвали впоследствие близките му.
Друг човек бил тежко болен от рак, последен стадий.
Пожелал да го изпишат, тъй като и медицината в лицето на докторите признала, че е безпомощна.
В последния разговор с лекуващия го лекар човекът попитал колко му остава.
– Около 2 месеца – отговорил докторът.
Нещо в този момент в главата на неизлечимо болния прещракало и светлина озарила душата му.
Какво е правил отписаният пациент след напускане на болницата останало загадка.
Но един ден вратата на кабинета на лекуващия лекар отворил отписаният пациент.
Докторът свалил очилата.
Избърсал ги старателно.
Един път.
Втори път.
И накрая попитал:
– Вие?
Човекът потвърдил неправдоподобното предположение на доктора.
– Идвам на контролен преглед, докторе.
Медицинската науката отново изпаднала в безпомощно състояние.
Веднъж – да намери лек.
Втори път – да обясни излекуването.
Последвали изследвания, консилиуми и консултации.
Но липсата на следи от заболяването така и си останала загадка.
Има ли връзка между тези видимо различни случаи?
Това действителни събития ли са или са художествена измислица? Кога и къде са се случили?
Възможно е зад тези истории да стоят действителни събития.
Животът е доказано непредвидим.
Не можеш да го побереш и в най-голямата теория.
Но можем да направим обосновано предположение.
И двете истории говорят за значението на мисленето на човека в определянето на посоката на случването?
Вие как мислите?
Следи към други пътеки
Пътеките не са списък.
Те са следи.
И всяка следа води към място, което вече те е чакало.
Петър и Антон в Гората на Голямото време
Градината с разклоняващите се пътеки
Разказ за подрязаните крила… и за надеждата
Вашият коментар