Автор: tarla

Малкият курортен град кипеше от хора — късен следобед, разгарът на сезона. Улиците бяха еднопосочни, но движението по тях — двупосочно, по усмотрение на по‑силния.

Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.

Градината зад работилницата. Припек.
Мирише на топла пръст, на доматени листа и на напечена слама.
Иванич привързва стъблата с канап и педантично къса дебелите колтуци.

Работилницата, късен следобед.

На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.

Случката с писмото, тиксото и извънредните новини се разпространи из града със скоростта на слух за евтин бензин — три квартала напред, преди още да е стигнала до автора си.

За разпространението на абсурдни истории, както и на конспиративни теории, не е нужен рекламен бюджет.
Те летят със скоростта на мисълта — като слуха за евтиния бензин, който стига до три квартала преди самия бензин.

Късен следобед.

В работилницата мирише на стърготини, машинно масло и леко на ракия — от онази, дето „само да опитам дали е станала“.
Иванич е седнал над масата, навел се като запорожец от Репин — само дето вместо пергамент има тефтер от „Практикер“, а мастилото е химикал, който прекъсва точно на главните букви.

Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна. Животът му бил хубав – в здраве и достатък, дори малко скучен, което вероятно го подтикнало към подобно приключение. Любопитството го завело при местна врачка. И там чул Лошата новина – при следващото пълнолуние внезапно ще умре. Нещо се счупило в него. Прибрал се и разказал на всички за предсказанието, та белким малко му олекне. Да, ама Не! Станал тревожен и отчаян, а вида му – болнав. И краят на историята се оказва напълно предвидим. Човекът си отишъл в уречения ден от „разрив на сърцето“, както разказвали впоследствие близките му.