Късна лятна вечер. Малка провинциална бензиностанция. Колонките – празни. Бензинаджията убива времето, забит в телефона си, а пред входа стои намръщен здравеняк. Нагъва огромен сандвич с изражение: „Когато ям, мразя да ме дишат“.
На първата колонка спира стара, раздрънкана кола. От нея излиза невзрачен чичка. Докато бензинаджията му налива „точно за двайсет лева“, човекът тръгва към касата, като внимателно, по широка дъга, заобикаля дебелака.
В този момент стъклото на колата се спуска с грохот. Отвътре се подава млада, силно гримирана дама и изкрещява:
– Какво си ме зяпнал бе, дебелак такъв?!
Здравенякът почервенява, хвърля остатъка от сандвича и тръгва застрашително към колата:
– Ти на каква се правиш, ма, откачалка? Сега ще ти кажа аз на теб!
Чичката веднага схваща, че работата отива на бой. Зарязва касата, втурва се обратно, хваща здравеняка за ръката и спокойно казва:
– Извинявай, приятел… Може ли да сменим две думи насаме?
Здравенякът го измерва отгоре надолу:
– Казвай бързо, че след малко ще ви разглобя и двамата!
Чичката не трепва. Поглежда го право в очите и с кротък жест го кани настрани. Отдръпват се зад колата и чичката заговорва шепнешком:
– Виж какво, не ѝ се връзвай, тя не е добре с нервите. Поисках да говоря с теб, защото веднага ми стана ясно, че ти си по‑умният в тази ситуация. Пък и си голям късметлия.
– Какъв късметлия, бе?! – пули се здравенякът.
– Ами виж… Ти след две минути ще си запалиш колата, ще си тръгнеш и никога повече няма да я видиш. А мен питаш ли ме? Аз живея с нея!
Здравенякът замръзва. В главата му започва тежък мисловен процес. Яростта се изпарява, отстъпвайки място на чиста мъжка солидарност. Намръщеното изражение изчезва, а в очите му светва съчувствие, което прераства в широка усмивка.
Той тежко потупва чичката по рамото:
– Ей, жив и здрав да си, братле… Дръж се!
Здравенякът се качва в джипа и потегля по живо, по здраво. Чичката спокойно плаща бензина, сяда зад волана, а дамата веднага го напада:
– Какво ти каза оня дебелак насаме, бе? Защо си тръгна толкова доволен? Ти защити ли ме изобщо, или си пак същият страхливец?
Чичката включва на първа, поглежда я в огледалото и казва:
– А, нищо особено… Оказа се, че сме служили в едно и също поделение.
Вашият коментар