Категория: Небивалици в чекмедже

Небивалицата не е измислица. Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот. Героите живеят във всеки от нас. Нужно е само да се вгледаме и да се замислим. Хуморът е антидот срещу опасността да се вземем насериозно. Това е чекмеджето, което се отваря само когато му дойде времето.

  • Колелата на отговорността

    Беше хубав, топъл летен ден. Наближаваше обяд и Иванич бързаше да довърши започнатата работа, за да отиде с колегите на ресторант. Обожаваше обедните почивки — там винаги се смееше, научаваше нови неща и разтоварваше от сивото ежедневие.

    (още…)
  • Петър и Антон в Гората на Голямото време

    Аз съм антигерой. И съм динозавър. И съм човек, който е живял достатъчно дълго, за да види как страхът променя хората по-дълбоко от всяка идеология.

    (още…)
  • Петър, Антон и страхът

    Петър, Антон и страхът (Част 1: Маската)

    Под асмата беше тихо. Въздухът стоеше напълно неподвижен, сякаш и той слушаше. Антон бавно въртеше чашата в ръцете си и гледаше напред към двора, сякаш в сенките там се криеха някакви отговори.

    (още…)
  • Плуването преди изпит

    Утрото беше тихо, а водата в басейна – хладна, но гостоприемна. Петър се носеше плавно по коридора, изпразвайки ума си от всякакви мисли. Днес нямаше намерение да учи. Изпитът му по история беше чак утре, така че първият изпитен ден изобщо не влизаше в плановете му.

    (още…)
  • По-голямо от страха

    Малкият курортен град кипеше от хора — късен следобед, разгарът на сезона. Улиците бяха еднопосочни, но движението по тях — двупосочно, по усмотрение на по‑силния.

    (още…)
  • Щастието между тапетите

    Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.

    (още…)
  • Разговор под асмата

    Градината зад работилницата. Припек.
    Мирише на топла пръст, на доматени листа и на напечена слама.
    Иванич привързва стъблата с канап и педантично къса дебелите колтуци.

    (още…)
  • Феноменология на теслата

    Работилницата, късен следобед.

    На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
    Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.

    (още…)
  • Петте минути слава на Даскала

    Случката с писмото, тиксото и извънредните новини се разпространи из града със скоростта на слух за евтин бензин — три квартала напред, преди още да е стигнала до автора си.

    (още…)
  • Даскала надушва материал

    За разпространението на абсурдни истории, както и на конспиративни теории, не е нужен рекламен бюджет.
    Те летят със скоростта на мисълта — като слуха за евтиния бензин, който стига до три квартала преди самия бензин.

    (още…)