Категория: Небивалици в чекмедже

Небивалицата не е измислица.
Тя е история, странна случка, абсурден сюжет — зад които диша реалният живот.
А нейните героите живеят във всеки от нас.

  • Случката с Дългия (В училището)

    Петър беше дребен, но палав и буден.

    Учителите му прощаваха дребните номера, но по‐големите калпазани не — особено един, когото всички наричаха Дългия. Не блестеше с ум, но затова пък със замах тормозеше по‐слабите от него, та да угоди на егото си.

    Един ден Дългия блъсна Петър толкова силно, че той полетя към близкия чин, който за нещастие се счупи. Нещо в момчето превъртя. Забрави да брои до десет. Събори Дългия на земята и започна да блъска главата му в паркета.

    (още…)
  • Небивалици под дивата круша

    Вместо Пролог

    „Под старата круша времето винаги е било по‑дълбоко от часовника. А Радичков — той отдавна живее в Голямото време, където небивалиците са по‑истински от новините.“


    „…Лазар седеше под дивата круша, която от три години насам упорито раждаше кисели ябълки, и се опитваше да обясни на една нова, дигитална машина какво нещо е човешкото достойнство.

    (още…)
  • Джипът, дамата и вестникът

    Провинциалният град си живееше по правилата на онова време — новините идваха от телевизора, слуховете — от пазара, а по улиците се разхождаха мутри и техните половинки, сякаш бяха собственици на въздуха, асфалта и гравитацията.

    Младият мъж караше своята незабележима колица — от онези, които не впечатляват никого, но стигат навсякъде. Зави по еднопосочна улица… и насреща му — джип. От онези джипове, които не спазват знаци, а знаците спазват тях.

    (още…)
  • Границата, която никой не прекрачи

    Беше топъл пролетен следобед. По алеите на поделението се влачеха старите кучета — самоуверени, лениви, опасни. Новобранците се криеха като мишки по кюшетата, за да не си изкарат някоя безсмислена „гамба“.

    Камен обаче не беше от тях. Той идваше от спортното училище — място, където падането и ставането са част от тренировката, а страхът е просто още един противник на тепиха. Там характерът се кове заедно с мускулите.

    (още…)
  • Аз живея с нея

    Късна лятна вечер. Малка провинциална бензиностанция. Колонките – празни. Бензинаджията убива времето, забит в телефона си, а пред входа стои намръщен здравеняк. Нагъва огромен сандвич с изражение: „Когато ям, мразя да ме дишат“.

    На първата колонка спира стара, раздрънкана кола. От нея излиза невзрачен чичка. Докато бензинаджията му налива „точно за двайсет лева“, човекът тръгва към касата, като внимателно, по широка дъга, заобикаля дебелака.

    (още…)
  • Колелата на отговорността

    Беше хубав, топъл летен ден. Наближаваше обяд и Иванич бързаше да довърши започнатата работа, за да отиде с колегите на ресторант. Обожаваше обедните почивки — там винаги се смееше, научаваше нови неща и разтоварваше от сивото ежедневие.

    Тъкмо се беше размечтал за студена бира, когато вратата на офиса леко се открехна. Погледна — никой. Реши, че е течение, и вече ставаше да я затвори, когато две русоляви главици плахо се подадоха в процепа.

    (още…)
  • Петър и Антон в Гората на Голямото време

    Аз съм антигерой. И съм динозавър. И съм човек, който е живял достатъчно дълго, за да види как страхът променя хората по-дълбоко от всяка идеология.

    В Гората на Голямото време има два вида хора. Не добри и лоши. Не силни и слаби. А такива, които минават през страха, и такива, които живеят в него.

    Петър беше от първите.

    (още…)
  • Петър, Антон и страхът

    Петър, Антон и страхът (Част 1: Маската)

    Под асмата беше тихо. Въздухът стоеше напълно неподвижен, сякаш и той слушаше. Антон бавно въртеше чашата в ръцете си и гледаше напред към двора, сякаш в сенките там се криеха някакви отговори.

    – Петре… понякога си мисля, че на теб ти е лесно – наруши тишината той. – Ти просто си себе си. А на мен… на мен все ми се налага да гледам да не се изложа.

    (още…)
  • Плуването преди изпит

    Утрото беше тихо, а водата в басейна – хладна, но гостоприемна. Петър се носеше плавно по коридора, изпразвайки ума си от всякакви мисли. Днес нямаше намерение да учи. Изпитът му по история беше чак утре, така че първият изпитен ден изобщо не влизаше в плановете му.

    След басейна, още с влажна коса, той реши да мине покрай университета — да подуши въздуха, да усети атмосферата, да види как върви хавата.

    (още…)
  • По-голямо от страха

    Малкият курортен град кипеше от хора — късен следобед, разгарът на сезона. Улиците бяха еднопосочни, но движението по тях — двупосочно, по усмотрение на по‑силния.

    Мъжът караше бавно. До него седеше синът му — девет‑десетгодишно момче, чиито очи вече вкусваха сладоледа на крайбрежната, макар още да не го държаха в ръка.

    (още…)