Утрото беше тихо, а водата в басейна – хладна, но гостоприемна. Петър се носеше плавно по коридора, изпразвайки ума си от всякакви мисли. Днес нямаше намерение да учи. Изпитът му по история беше чак утре, така че първият изпитен ден изобщо не влизаше в плановете му.
След басейна, още с влажна коса, той реши да мине покрай университета — да подуши въздуха, да усети атмосферата, да види как върви хавата.
(още…)Малкият курортен град кипеше от хора — късен следобед, разгарът на сезона. Улиците бяха еднопосочни, но движението по тях — двупосочно, по усмотрение на по‑силния.
Мъжът караше бавно. До него седеше синът му — девет‑десетгодишно момче, чиито очи вече вкусваха сладоледа на крайбрежната, макар още да не го държаха в ръка.
(още…)Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.
Но в дни като днешния се прибираше в малката си стаичка — сред компютъра, кабелите и всевъзможни електронни джаджи — и се залавяше с нещо дребно. На една страна стоеше старият рекламен тефтер, дошъл незнайно откъде. В него Иванич записваше всичко: битови дреболии, любопитства към новото знание, разсъждения за смисъла на това и онова.
(още…)*Тарла не е човек, а поглед. Тарла е онзи вътрешен глас, който понякога казва глупости, а понякога — истини, които не винаги сме готови да чуем.
(още…)Градината зад работилницата. Припек.
Мирише на топла пръст, на доматени листа и на напечена слама.
Иванич привързва стъблата с канап и педантично къса дебелите колтуци.
Даскала седи на сянка под асмата.
Подпрял е ръце на бастуна си, а очите му следят бързите пръсти на приятеля му.
От време на време леко придърпва бастуна към себе си, сякаш да подчертае някаква мисъл, която още не е изрекъл.
Работилницата, късен следобед.
На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.
Случката с писмото, тиксото и извънредните новини се разпространи из града със скоростта на слух за евтин бензин — три квартала напред, преди още да е стигнала до автора си.
Пешо, още под впечатление, я разказа на Даскала.
А Даскала — той не чу история.
Той надуши материал.
За разпространението на абсурдни истории, както и на конспиративни теории, не е нужен рекламен бюджет.
Те летят със скоростта на мисълта — като слуха за евтиния бензин, който стига до три квартала преди самия бензин.
Така и Пешо, още под впечатление от извънредните новини, разказва случката на своя приятел, когото всички наричат Даскала.
(още…)Късен следобед.
В работилницата мирише на стърготини, машинно масло и леко на ракия — от онази, дето „само да опитам дали е станала“.
Иванич е седнал над масата, навел се като запорожец от Репин — само дето вместо пергамент има тефтер от „Практикер“, а мастилото е химикал, който прекъсва точно на главните букви.
Един човек отишъл на пътешествие в екзотична страна.
Животът му бил хубав.
В здраве и достатък.
Дори малко скучен.
Затова предприел необичайното приключение.
А любопитството му го завело при местна врачка.