Автор: tarla

  • Петър и Антон в Гората на Голямото време

    Аз съм антигерой. И съм динозавър. И съм човек, който е живял достатъчно дълго, за да види как страхът променя хората по-дълбоко от всяка идеология.

    В Гората на Голямото време има два вида хора. Не добри и лоши. Не силни и слаби. А такива, които минават през страха, и такива, които живеят в него.

    Петър беше от първите.

    (още…)
  • Петър, Антон и страхът

    Петър, Антон и страхът (Част 1: Маската)

    Под асмата беше тихо. Въздухът стоеше напълно неподвижен, сякаш и той слушаше. Антон бавно въртеше чашата в ръцете си и гледаше напред към двора, сякаш в сенките там се криеха някакви отговори.

    – Петре… понякога си мисля, че на теб ти е лесно – наруши тишината той. – Ти просто си себе си. А на мен… на мен все ми се налага да гледам да не се изложа.

    (още…)
  • Динозаврите срещу алгоритъма

    Аз съм динозавър. Помня света преди алгоритъма.

    Харесвам разговорите с изкуствения интелект. Интелектът си е интелект – вари го, печи го, интелект си остава. Дълбоко в себе си приемам тези срещи като диалог с колективното (съ)знание. То знае необятно повече от мен, но мисленето… мисленето оставям изцяло за себе си. Ние, динозаврите, вярваме, че добрият съвет винаги помага, но той никога не поема отговорността за нашите собствени решения.

    (още…)
  • Антигероят на нашето безвремие

    Аз съм антигерой. Разказвам тихо — без поза, без драма, без претенции да бъда чут в шума на днешния ден.

    Това, което споделям, се е случило някога — тихо, делнично, без излишна драма. И както пише Маркес за Макондо, властта винаги може да обяви, че не е имало нито влак, нито гара, нито разстреляни илюзии. Миналото изглежда завършено само за тези, които са го преживели. Днес фактите са отворена врата за удобни тълкувания.

    (още…)
  • Плуването преди изпит

    Утрото беше тихо, а водата в басейна – хладна, но гостоприемна. Петър се носеше плавно по коридора, изпразвайки ума си от всякакви мисли. Днес нямаше намерение да учи. Изпитът му по история беше чак утре, така че първият изпитен ден изобщо не влизаше в плановете му.

    След басейна, още с влажна коса, той реши да мине покрай университета — да подуши въздуха, да усети атмосферата, да види как върви хавата.

    (още…)
  • По-голямо от страха

    Малкият курортен град кипеше от хора — късен следобед, разгарът на сезона. Улиците бяха еднопосочни, но движението по тях — двупосочно, по усмотрение на по‑силния.

    Мъжът караше бавно. До него седеше синът му — девет‑десетгодишно момче, чиито очи вече вкусваха сладоледа на крайбрежната, макар още да не го държаха в ръка.

    (още…)
  • Щастието между тапетите

    Мрачен, мъглив януарски ден. Иванич пак е в градината. Обичаше да прекарва времето си там — докато ръцете му работеха, мислите му се рееха свободно. Това беше неговото вълшебно убежище.

    Но в дни като днешния се прибираше в малката си стаичка — сред компютъра, кабелите и всевъзможни електронни джаджи — и се залавяше с нещо дребно. На една страна стоеше старият рекламен тефтер, дошъл незнайно откъде. В него Иванич записваше всичко: битови дреболии, любопитства към новото знание, разсъждения за смисъла на това и онова.

    (още…)
  • Тарла не е човек, а поглед

    *Тарла не е човек, а поглед. Тарла е онзи вътрешен глас, който понякога казва глупости, а понякога — истини, които не винаги сме готови да чуем.

    (още…)
  • Разговор под асмата

    Градината зад работилницата. Припек.
    Мирише на топла пръст, на доматени листа и на напечена слама.
    Иванич привързва стъблата с канап и педантично къса дебелите колтуци.

    Даскала седи на сянка под асмата.
    Подпрял е ръце на бастуна си, а очите му следят бързите пръсти на приятеля му.
    От време на време леко придърпва бастуна към себе си, сякаш да подчертае някаква мисъл, която още не е изрекъл.

    (още…)
  • Феноменология на теслата

    Работилницата, късен следобед.

    На масата, до набръчкания тефтер от „Практикер“, лежи днешният вестник с графиките от Евробарометър. Триъгълничета, проценти, червени и сини стълбчета.
    Танасич чука с обратната страна на гаечния ключ по вестника и едно мазно петно от машинно масло поразмазва графиките на Брюксел.

    (още…)